Приятели

Искате ли да чуете песента, с която Градският часовник в Трявна приспива гостите на града и своите граждани всяка вечер в 22 часа? Това е популярната песен "Неразделни" по стихове на Пенчо Славейков.

http://vbox7.com/play:5301cf1d

Неразделни

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Ето и още информация за градския часовник в Трявна.

Кулата с часовника е построена през 1814 г. Нейното изграждане е свързано с необходимостта от създаването на вътрешен, общоградски ред. Решението на тревненските еснафи и чорбаджии за построяването на градска часовникова кула по стечение на обстоятелствата съвпада с нареждането на Търновския областен управител Фейзи ага от 1813 г.

да се изградят часовникови кули в по-големите селища на областта (Габрово, Елена, Трявна и др.), чийто камбанен звън да определя точно времето за започване и приключване на работното време и обедната почивка, което да бъде общовалидно за всички работници и работилници. На следващата година кулата била построена само за един строителен сезон, според летописа на поп Йовчо: ,,1814 лето направиха сахатя тревненски”. Майстора-строител и досега е неизвестен, но затова пък е добре известно името на уста Генчо Тюфекчията, който няколко години по-късно изработил и монтирал в кулата собствен модел часовников механизъм. И досега на всеки кръгъл час камбанен звън оглася улиците на града и склоновете на планината, свързвайки в едно минало и бъдеще.